Идва ден
Човек срещу природа, рунд пореден.
Повежда той. Уверен, делови,
върви към пировата си победа.
Наясно е за риска, но върви.
След него черни пушеци токсични
обгръщат смръщения небосклон,
под тях натрапчиво и елегично
кръжат ята торбички от найлон.
Мени се планетарната картина
завинаги, с тревожна бързина.
Горите се превръщат във пустини,
моретата – във нефтени петна.
А синоптиците вещаят бури
и мрачен за света ни хороскоп.
Земята вдигала температура,
от полюсите тръгвал нов потоп…
И идва ден, преди да се разтвори
небето за глобалния порой,
когато със междупланетен кораб
към Марс ще литне следващият Ной.